ИСТОРИЯТА...
БЛАГОДАРЯ!
Започвам с това,защото всичко което ще кажа после е само излиянията на една майка....
Странно нещо е живота...красив,щастлив,и изпълнен с изненади и препятствия...но каквото и да ни се изпречи,трябва да го приемем и да продължим...
Може би,от година говоря:
-Няма хора вече еееййй...само луди и егоисти останаха...
Ама,че глупост...и то повтаряна хиляди пъти...как да не предизвикаш Съдбата да ти натрие носа?
Е...натри ми го...!
На 26.07.2015г моят син катострофира...нелепа и глупава ситуация за човек,който си "играеше" с мотора. Да,да мотор...
С 50 km/h в завой и малко пясък по платното на ускорителна лента, губи контрол, пада и се хлъзва под мантинелата,която реже прасеца му...
Както и да е...инцидента е факт,моториста няма драскотина от падането,но пък за сметка на това си има разрязан прасец,смачкани мускули,прерязани артерии,нерви и каквото още се сетите...
Адреналина си казва думата и той успява да си свали колана като се опитва веднага да стегне крака...
И чудото започва!...
Спира първият шофьор минал от там,точно на време за да му помогне и да спаси живота му...Непознато момче,което първо дарява кръв и през цялата Одисея се интересуваше и подържаше контакт с нас... Минути след потегляне на линейката непознати момчета ме издирват и информират...Сервитьорката-съвършенно непозната,случаен свидетел на разговора ми събира багажа и вика такси...Само след час телефонът ми гръмна-звънеше с познати и непознати номера-хора чули и искащи да помогнат...Погрижиха се за всичко - от прибирането на мотора,който аз изобщо бях забравила, до организацията за кръводаряване...
През следващите 24 часа се чувствах като в пералня на програма “центрофуга”...
6-часова операция...И накрая "няма оросяване"...
”Той не е осигурен?! Налага се нова операция,но да му платите
осигуровките, а и кръв трябва,иначе не може!”...
“Как да не е осигурен? Живее и плаща осигуровки в Англия!” Англия
признава нашето осигуряване, а ние нейното не? Май полудявам...
Затова се обадих на приятел да ми обясни и...Платих повторно, защото оправянето на документите ще отнеме време с което не разполагах...
А през всичкото това време телефонът ми звъни постоянно! Говоря с
абсолютно непознати, които даряват кръв и водят списък с хора, които ще се опитат да дарят... И така, в рамките на 24часа моят син
претърпя две операции, по 6ч всяка, осигуровките му бяха платени и
имаше 13 бележки за дарена кръв...И Бог ми е свидетел, всичко това
организирано и направено от приятели, познати и непознати хора!
Казано просто- ДОБРИ ХОРА!
През следващите 15 дни списакът с тези хота още повече набъбна и
експлоадира в пъти,когато лекарите след 4 операции и борба с
инфекцията обявиха тежката присъда - ампутация!
Седейки в болничната стая,борейки се с температури, диагнози,
решения имах предостатачно време да анализирам случилото се.
Кой сбърка? Ивайло? Лекарите? Аз? Кой,къде и как? Хиляди въпроси,
които само причиняваха болка!
Прозрението ми удари отрезвителен шамар!
Не е най-важното, че кракът ще бъде ампутиран... Важното е ,че синът ми е жив!
Не е важно,колко луди и егоисти има... важното е, че ви има вас, ДОБРИТЕ ХОРА!
Благодаря на Бог и за двете!
Това ми дава сили,цели и желание да продължа напред с усмивка и сърце изпълнено с обич и благодарност!
Стела Добрева! МАЙКА!
